След драматичните двубои с Брага в Лига Европа Левски доказа, че вече не е просто отбор с традиция и история, а колектив, който изгражда нов облик – с манталитет, тактическа зрялост и все по-ясна идентичност. Макар и да не успя да елиминира португалския тим, „сините“ показаха, че се развиват, че могат да играят като равен с равен срещу съперници от по-високо ниво и че духът на отбора под ръководството на Хулио Веласкес се утвърждава като основен капитал на клуба. Ако преди сблъсъка повечето прогнози категорично сочеха Брага за фаворит, то Левски опроверга очакванията. Българският тим стоя стабилно и концентрирано в реванша, не прибягваше до панически изчиствания и демонстрира зряло поведение на терена в почти всички 120 минути. Статистиката показва красноречиво – въпреки че Брага отправи повече удари (18 срещу 10), точните стрелби бяха в полза на Левски (4:3), което ясно говори за дисциплината и ефективността на състава. Тактическата рамка, наложена от Веласкес, бе насочена към физически сблъсъци и неутрализиране на пространствата – нещо, с което Брага очевидно не се справи добре.
Източник:
Изграждането на този облик обаче не става за една нощ. Когато испанецът пое отбора през зимата, скептицизмът бързо се настани у феновете на отбора и специалистите. Стилът му изглеждаше предпазлив, резултатите – колебливи, а решенията – често оспорвани. С времето обаче Веласкес започна да доказва, че е стратег с усет към детайла, особено в организацията без топка. Гръбнакът на отбора вече е ясно очертан – Алдаир, Кристиан Димитров, Кристиан Макун и Майкон формират солидна защитна четворка, Гашпер Търдин и Геори Костадинов носят баланс в центъра на терена, а ролята на крилата и бековете е добре синхронизирана в двете фази на играта.
Тази еволюция на стила бе видима и срещу Брага – отборът игра смело, без да се затваря, с увереност и самочувствие, дори когато резултатът не бе в негова полза. Момент на индивидуална класа – акробатичен удар на Фран Наваро, струващ шест милиона евро, реши съдбата на реванша. Левски достигна максимума на своите възможности, Брага – не съвсем, но въпреки това победи. В тези мигове си пролича и старата истина – „парите не играят“ само донякъде, защото
решаващите моменти скъпите футболисти правят разликата. И все пак – поражението не обезличи Левски, напротив. Отборът запази достойнството си и показа, че има характер, колектив и треньор, които могат да градят върху това представяне. Тимът продължава участието си в Европа – този път в Лигата на конференциите, където следващото препятствие е амбициозният азербайджански Сабах, воден от добре познатия у нас Валдас Дамбраускас. За разлика от двубоите с Апоел Беер Шева и Брага, този път Левски ще влезе в ролята на фаворит – ново и по-различно изпитание, което ще покаже дали натрупаният прогрес е устойчив и дали отборът може да води играта, а не само да се адаптира към нея.
Междувременно вътрешното първенство поднесе важен урок. Само 72 часа след първия мач с Брага дойде трудната победа с 2:1 над Септември София – мач, който оголи слабостите на „сините“. Първото полувреме бе изпълнено с грешки, бавен ритъм и липса на идея. Ротациите не дадоха резултат – Фабио Лима и Карлос Охене разочароваха, капитанът Вендерсон Цунами и вратарят Светослав Вуцов също не бяха убедителни, а само Търдин и Костадинов показаха необходимото ниво. Въпреки това Веласкес реагира добре – Левски постигна първия си пълен обрат под негово ръководство, което показа, че тимът може да печели и когато не играе блестящо.
Този мач бе и напомняне, че Левски още не разполага с достатъчна дълбочина в състава, за да поддържа едновременно висок стандарт в Европа и в първенството. Въртележките в състава все още носят повече риск, отколкото полза, а резервите не изглеждат готови да поемат отговорност. За да бъде отборът реален конкурент на Лудогорец за титлата и да върви уверено и в евротурнирите, са необходими поне още две точни и премерени попълнения – особено в зоната зад нападателя и в центъра на терена, където все още има нужда от класа и креативност.
Новите играчи, като Мазир Сула, може да дадат допълнителна стойност, но предстои да се види дали ще оправдаят доверието. Левски се намира на кръстопът – между амбицията да се утвърди отново на върха в българския футбол и желанието да се върне по-дълготрайно на европейската карта.
Сблъсъкът със Сабах ще бъде тест не само за спортно-техническите възможности, но и за психологическата устойчивост на отбора. Времето на „достойното представяне“ изтича – идва моментът, в който трябва да се печели. Ако „сините“ искат да направят следващата крачка, трябва не просто да се надгражда съществуващото в момента, а да се затвърди новата идентичност – тази на отбор, който знае как да побеждава.